Зърнопроизводители поискаха държавата да обяви бедствено положение заради засушеното време и вероятните щети върху реколтата. Според Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) ще бъдат поразени 80 процента от засятата пшеница и 60-70 на сто от площите с ечемик, което ще намали добивите с 400-500 хил. т. Очакваните загуби са за над половин милиард лева, тъй като разходите за производството на пшеница били 65 лв. на дка, а очакваните приходи - около 20 лв.

Ако до 18 май правителството не обяви бедствено положение и не предприеме конкретни мерки за компенсиране на щетите, от 22 май започват митинги и шествия в цялата страна, заявиха на пресконференция в сряда от НАЗ. Според организацията трябва да се задействат финансови механизми от България и от европейските фондове за подкрепа на фермерите.

При бедственото положение във Франция през 2003 г. на фермерите са изплатени 100 процента обезщетения за направените разходи и за полагащите им се субсидии, посочиха от НАЗ и поискаха същия подход и към българските земеделци.

Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил (ДПС) обаче коментира, че България въобще не е изправена пред бедствена ситуация. Има точно определени параметри за обявяване на такова положение и един от тях е да има пряка опасност за живота и за здравето на населението, коментира агроминистърът през фермери в Генерал Тошево. Според него е абсолютно нелепо да се говори за зърнена криза в условията на членство на България в ЕС и да се нагнетява напрежение.

От миналата година у нас работи интервенционна агенция по зърното, която се явява балансьор на пазара, обявявайки всяка есен определени цени и количества за изкупуване именно, за да има възможност за реакция. Може да се иска интервенция и от европейските страни. Освен това част и самите зърнопроизводители признават, че тази година са засети повече площи и щетите като количество няма да са толкова големи, за да се говори за недостиг на зърно и да се правят спекулации с цените.

По оценка на Кабил загубите на зърнопроизводителите ще са около 200 млн. лв.

Още миналата седмица министърът на земеделието обяви, че на Съвета на агроминистрите на ЕС през юли ще поиска да бъде позволено на държавата ни да компенсира зърнопроизводителите, така че те да покрият разходите си за следващата реколта. Евроразрешението се налага защото става въпрос за държавна помощ, която идва от републиканския бюджет и ако се предоставя без позволението на ЕК, държавата ще търпи санкции.

За средства от солидарния еврофонд обаче няма смисъл да се кандидатства, тъй като процедурата е изключително тежка и практиката от наводненията преди две години показа, че се одобрява малка част от исканата сума и тя се изплаща за дълъг период от време, посочи Кабил миналата сряда.

Сега обаче, в последната седмица преди евровота, стана ясно, че все пак България ще иска средства от еврофондовете заради сушата.

Ще поискаме компенсации от ЕС, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, докато откриваше магистрална отсечка в Любимец. Проблемът ще бъде обсъден на утрешното заседание на МС, когато ще се реши каква сума ще искаме от ЕС, каза и зам.-министърът на земеделието и горите Димитър Пейчев.

Освен, че ще настояваме пред Европейската комисия българските производители да бъдат подпомогнати допълнително заради сушата, загубите могат да бъдат компенсирани и от фонд “Земеделие”, обеща в на пресконференция в Добрич премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев.

Възможно да бъдат отпуснати нови кредити или стари заеми да бъдат разсрочени, възможно е и възстановяването на акциза за горива да стане по-бързо, както настояват зърнопроизводителите, заяви той.

По повод на готвените протести Станишев коментира, че ако някой търси политизиране на проблема, това е за негова сметка. Ако някой не иска да плаща аренда, като се “извини" със ситуацията, няма да му се играе по свирката", допълни премиерът.

Друга отстъпка, която Министерството на земеделието и горите (МЗГ) вече направи, въпреки предварително обявената позиция на Кабил, е безплатната поливка за фермерите, която бе разпоредена в понеделник. Макар че миналата сряда пред депутати, които поискаха точно това, Кабил посочи, че една поливка няма да помогне особено на посевите и трябва да е ясно от къде ще дойдат парите за “безплатната” доставка на вода, накрая на подчиненото на МГЗ дружество “Напоителни системи” бе наредено да осигури на желаещите стопани една поливка.

‹ Назад