Мина времето, когато българинът беше готов на каквато и да е работа, само да е на Запад. Кандидатите за бачкане на полето все повече намаляват. Свободни места остават, дори такива, за които доскоро се смяташе, че са манна небесна.
Английски фермери първи изпищяха, че ягодите им ще изгният на полето. Те вече са започнали преговори с Агенцията по заетостта да се организират специални трудови борси за ратаи от нашата страна. Досега беритбата на ягоди бе грижа основно на българи и румънци. Днес обаче мераклиите стават все по-малко. Причината не е толкова в ограниченията на трудовия пазар, които на практика са врата в полето. А в това, че вече е трудно да се намерят достатъчно хора, които да преминат сложната бюрократична процедура, за да спят във фургони и да мизерстват за заплата от около 600 евро месечно. Толкова в най-добрия случай остава, като се приспаднат разходите за път, квартира и таксите за фирмите посредници за оформянето на документите.
Ясен сигнал, че българинът е станал доста по-капризен, имаше още миналата година, когато се набираха кандидатите за бране на ягоди в Испания. Местни работодатели са намекнали на Агенцията по заетостта, че могат да предложат поне 3000 свободни места. Но въпреки мощната кампания желаещите са били само 2200. Едва 2 години по-рано при всяка оферта за земеделски работници се извиваха опашки като за банани по Татово време. При това офертата за Испания е добра. Надницата е 35 евро на ден, а работодателят осигурява транспорт и квартира.
От няколко години България едва запълва и квотата за най-атрактивната за всички гастарбайтери по света страна - Германия. Тази година по програмата за сезонни работници в хотелиерството и ресторантьорството се търсят 1300-1400 души. И не е ясно дали всички бройки ще се заемат. Истина е обаче, че и условията за кандидатстване са по-сложни. В Германия човек сам трябва да си намери работа, а след това работодателят да направи заявка за него. От няколко месеца българинът има още една възможност за работа в чужбина. Това е системата ЮРЕС, в която се обявяват свободните места в страните от ЕС без ограничения за българи. А те са повече от половината. Сред офертите са 800 евро за кранист и 2000 евро за архитект на новостроящо се летище в Кипър. Словакия пък е готова да плаща по 700 евро за овчари и берачи на аспержи. Въпреки това свободни места все още има. Няколко са основните причини за назлъндисването на българина. Първата и най-важната е, че за гурбет в чужбина се иска известна доза авантюризъм. И който я е имал, е заминал на Запад още преди години. У нас работници, готови да рискуват в неизвестна страна, особено без да знаят езика, не са останали. Тези, които знаят езици и имат квалификация пък, предпочитат да изчакат още година-две, когато ограниченията за българи ще паднат и няма да има нужда да се правят маймунджилъци и да се рискува с нелегална работа.
Втората причина е, че вече почти всеки има роднина или поне познат в чужбина. И ако е решил да се труди там, си намира работа чрез него, а не по обяви. И тя обикновено е доста по-хубава от полската.
Третата е, че най-после работодателите у нас започнаха да се усещат и да вдигат заплатите, поне за най-търсените специалности. За готвачи и сервитьори с 2 езика по нашето Черноморие вече се плаща надница, която е сравнима със западната, ако се вземе предвид и стандартът на живот.

Владимир Йончев

‹ Назад