Гордостта на село Жълтуша – тризначетата Ели, Нели и Здравко навършиха 7 месеца на 5-ти декември. Родителите им – Даниела и Венцислав Петрови правят всичко необходимо за децата си. Добре сме, не се облакваме, започна разказа си младата майка. Тя твърди, че за нея най-важното е малките да са живи и здрави. Всичко останало е на заден план.
Не крие обаче огорчението си, че помощта, отпускана от държавата за отглеждането на тризнаците до 1 г. е толкова, колкото и за всяко едно друго раждане.
Без значение дали живородените деца са едно, три, пет или десет – сумата е като за едно дете. Защото държавата определя помощта за отглеждането на новородените на база броя раждания. А както всички знаем, близнаците се раждат от една бременност. Така майките като Даниела, износили наведнъж повече от едно дете, изпадат в меко казано несправедливата ситуация да отглеждат близнаците си със същите пари, които се отпускат и за едно дете. Несправедливо е, но така са решили онези, от които зависи това, въздиша примирено Даниела.
В разговора се включва и съпругът й Венцислав. За да може да е от полза при отглеждането на многобройното си потомство, той е поел ролята на вечно отсъстващия работещ баща. Кара ТИР към хасковска фирма. Едва завърнал се от Естония и вече стяга багажа за пътуване към Германия. Не мога да се порадвам на децата си. Ето, тази седмица тръгвам и ще се върна чак около Нова година, не крие вълнението си той и допълва:
“Трудно е, но това е единственият начин да се справим. Месечно за памперси, млека, пюрета, каши, лекарства и дрехи ни трябват поне 600-700 лв. А никой даром не дава. Пък и нали уж било криза…”
За да могат все пак да имат все пак някакви що-годе добри условия за отглеждането на рожбите си Даниела и Венцислав са се върнали в родната Жълтуша. Преди това и двамата са работили в Хасково, живеели на квартира. След раждането на децата обаче не могат вече да си позволят “лукса” да плащат наем и то в град, където нямат никакви роднини или близки, които да им протегнат ръка. Защото гледането на тризнаци си е цяло изпитание. И физическо, и емоционално е изтощително.
Спиш на пресекулки, в ръцете ти винаги има поне едно бебе, кръстът ти е почти разглобен. Няма нощ, няма ден. Но децата си искат своето, обяснява Даниела. В разговора става дума, че някъде по “белия” свят в подобни случаи, освен отпусканите в пъти по-големи финансови помощи, държавата осигурява на семействата специална помощ в лицето на детегледачка или дори медицинска сестра. Може, но това е там някъде, тук не е така…, умисля се Даниела.
Ако получава помощ от някъде, то тя идва от бабите – баба Анета и баба Русанка отменят често младата майка, помагат, когато и с каквото могат, подкрепят ги с безусловните си любов и търпение. Тризнаците са Божия благословия, но отглеждането им не е никак лесно, коментират двете, докато подготвят децата за сън.
Да бъде полезен на семейството се опитва и кметът на Жълтуша Камен Буров. Макар и възможностите му да са ограничени, той е поел ангажимент да осигури за отопление поне 10 кубика дърва. Обмисля и идеята чрез банкова сметка с различни общински инициативи да се търсят начини за подкрепа на семейство Петрови. При посещението си в Жълтуша през лятото кметът на Ардино Ресми Мурад предаде на майката еднократна помощ от общината в размер на 300 лв.

‹ Назад