„Дълги копнеех да видя родния си край, родното си село Гърбище. Мислите ми винаги бяха в България, любовта към земята, зеленината, баирите, чистият въздух“, казва 62-годишната Гюлбеяз Север от Бурса. Тя е пристигнала в града под Белите брези за първи път, откакто е заминала за Турция през 1970 г. по силата на изселническа спогодба. Дошла е, за да придобие българско гражданство и да заживее отново в страната. Заедно с нея са и дъщеря й Емел и синът й Еркан.
„Камъкът си тежи на мястото. Тук съм родена, тук мина детството ми. Все още си спомням, как пасях кравите в подножието на връх „Алада“. Помагах на родители си, когато сееха тютюн. В Бурса стресът е много голям, искам отново да потина в уюта на родния си края“, разказва Гюлбеяз Север. Тя е родена през 1956 г. в Гърбище. През 1970 г. заминава за Турция, заедно със семейството си. През 1980 г. свързва живота си със Сами Север, също с корени от Гърбище. Дълги години е работила в сферата на текстила. Сега е пенсионерка „Вече съм пенсионер, получавам 1 600 турски лири (около 600 лв.)
и имам повече време. Тук хората са много гостоприемни“, казва още тя.

‹ Назад