Във Франция започна изграждането на първия в света термоядрен реактор

В края на миналата седмица американски учени успяха да осъществят студен термоядрен синтез, съобщиха сп. Naturwissenschaften и сайтът DailyTech. Ако това е истина, човечеството ще разполага с неизчерпаем източник на енергия.
По същото време в околностите на френското градче Кадараш започна изграждането на първия в света термоядрен реактор.
Коя е причината за невероятния интерес към новия реактор? Отговорът е, че термоядреният синтез, включително и студеният, е екологично чист метод за получаване на енергия. Той не се съпровожда с отделяне на вредни газове, както става в тецовете, при него не се излъчва пагубна радиация, както в атомните електроцентрали.

Авторитетното германско научнопопу-
лярно списание Naturwissenschaften и британският сайт DailyTech публикуваха едновременно материали за изключително интересни експерименти на физици и инженери от Центъра за космически и военни системи в Сан Диего. Американските учени поставили тънък проводник, покрит с паладий, в силно магнитно и електрично поле. В резултат от това са получени ядра на леки елементи (хелий и водородни изотопи), част от които
започнали
да се сливат
помежду си, отделяйки енергия. С други думи, макар и за кратко, е осъществен т.нар. студен термоядрен синтез (обединяване на леки ядра при стайна температура и нормално атмосферно налягане) - процес, който мнозина учени обявяват за мит, защото изисква суперсложни и суперскъпи технологии, с каквито човечеството засега не разполага.
Аликзандър Шпак и Памела Бос, ръководители на екипа, осъществил студения синтез, заявиха: "Ние не сме мошеници, използвахме модерна апаратура и постигнахме целта,
ще проверим удивителните резултати
с нови опити".
Съществуват две разновидности на термоядрения синтез - естествен и управляем (контролиран). Естественият се извършва в недрата на звездите. Огромното количество енергия, излъчвана от Слънцето, се дължи именно на него. При управляемия се получава плазма, която тутакси се разлита и поради това трябва да бъде удържана с мощен магнитен капан.
Управляем синтез може да възникне и при стайна температура, както при експериментите в Сан Диего - това е частен случай на общото правило.
Изследванията на контролирания синтез чрез магнитно удържане започнаха преди 6 десетилетия и
неизменно завършваха с провал
понеже магнитните капани, използвани при тях, бяха твърде нестабилни. Преди няколко години руски и френски физици и инженери конструираха устройство, което успя да плени плазмата в продължение на десетина минути и това бе невиждано постижение. Впоследствие устройството бе усъвършенствано със съдействието на американски и японски учени.
Именно усъвършенстваната версия, наречена ИТЕР (международен термоядрен реактор), е в основата на първата в света инсталация, чието изграждане започна в края на миналата седмица край френското градче Кадараш, близо до Марсилия.
Идеята за това грандиозно
и скъпо съоръжение
се появи преди 57 години. Тя обаче остана несбъдната мечта за много физици, защото развитието на технологиите в средата на миналия век не позволяваше решаването на няколко важни инженерни проблема.
През 1985 г. руски, американски, канадски и японски учени се договориха да стартират проектирането и разработката на термоядрена инсталация. По-късно към тях се присъединиха и южнокорейски специалисти. Задачите бяха разпределени според възможностите и опита на специалистите от съответната държава. Японците се заеха да конструират
уникална роботизирана система
руснаците - виртуален вариант на ИТЕР, американците - обвивката на реактора и компютрите за управлението му и т.н. През 1995-а всички докладваха, че повечето елементи са готови.
Първата издънка на проекта бе преди 7 години - САЩ заявиха, че поради политически причини прекратяват финансирането на своето участие. Американските учени загърбиха инсталацията и се заеха да изграждат свой термоядрен реактор, но очевидно се спънаха в доста трудности и се отказаха. В началото на 2002 г. Джон Марбъргър, съветник на президента Буш по въпросите на науката и технологиите, обяви, че САЩ ревизират отношението си към ИТЕР и отново ще се включат в проекта.
Втората издънка
е свързана с продължителните скандали за мястото, където ще се строи термоядреният реактор. Канада обоснова желанието си той да е на нейна територия с довода, че разполага с големи количества тритий - водороден изотоп, използван като суровина. Япония изтърка железни подметки, настоявайки инсталацията да бъде изградена край нейното селище Рокашо-Мура. Мотивът бе, че то е в непосредствена близост до пристанище и ако тази кандидатура бъде одобрена, Страната на изгряващото слънце би вложила много повече средства за изграждането на реактора в сравнение с родината на Наполеон.
Европейският съюз пък посочи френското градче Кадараш, където отдавна има атомен институт.
Останалите страни, участнички в проекта, следяха с огромно внимание
кавгите
за место-положението на "нероден Петко"
Русия подкрепи Европейския съюз, а САЩ и Южна Корея бяха адвокати на Япония. Според корифея на руската термоядрена школа академик Евгений Велихов проектната мощност на ИТЕР трябва да е 600 мегавата, а общата му стойност - около 18 милиарда долара. Строителството на реактора ще отнеме 9 години. Предполага се, че инсталацията - последен писък на науката и техниката, ще започне да работи към края на 2016-а.

Зорница ВЕСЕЛИНОВА

‹ Назад