С професионален театър ардинската публика се запознава още преди 92 години. `Професионален, защото първата пиеса – „Лес” на Александър Островски – се играе с участието на професионалните артисти Никола и Стефка Попови, Велико Росенски и др. През 1924 г. Читалищното ръководство изисква от Съюза на българските артисти допълнителна подкрепа за театралната си трупа. Съюзът се отзовава благосклонно и в тогавашно Егридере пристигат още артистите Трайко Андонов, Сава Иванов, Анка Петрова и др. С новия си състав трупата представя не само тук, но и в целите източни Родопи пиесите „Руска” /Ив. Вазов/, „Силата на мрака” /Л. Н. Толстой/, „Албена” /Й. Йовков/, драматизацията на операта „Тоска” /Пучини/.
Някой ще рече – защо се връщате толкова назад?
Защото част от споменатите по-горе имена остават в храма на Мелпомена до края на живота си и са лични познати на голямата българска актриса Стоянка Мутафова /Никола и Стефка Попови/. Светът е малък и в него нищо не е случайно. В това се убедихме за пореден път при гостуването на `Стихията` Мутафова в Ардино на 24 Март 2014 г.
В тези трудни за духовността времена, `риска` да се организира театрално представление в Ардино е поет както от страна на неуморната Стоянка Мутафова, така и от страна на ръководството на Народно читалище „Родопска искра-1921”.
Но си е заслужавало – такава беше оценката на всички: организатори, артисти, публика.
Читалищният салон бе изпълнен от винаги жадната за духовност и култура ардинска общественост. Няма и помен от `откупени` представления и шумна ученическа публика. Нито едно `случайно` присъствие. Аудитория, състояща се от сериозни хора, възпитани ученици, семейства с децата си; ветерани и настоящи участници в театралната и художествена самодейност; учители, хора от всички възрасти, от различни институции и предприятия; граждани, изпитващи потребност и от духовна храна.
Избраният удобен час /18.00/ е спазен от всички. В началото се чува един рискован анонс – спектакълът ще продължи час и половина. Но до самия край на представлението никой не напусна залата – не е ли често явление в нашите географски ширини? Може би публиката бе заинтригувана от книгата за живота и дългия творческия път на актрисата – беше съобщено, че актрисата накрая ще дава автографи.
Сред меките пастелни тонове на декора, изобразяващ интериор на градско жилище, сценичното действие се развива леко, свободно, непринудено. Вниманието, разбира се, е концентрирано върху главното действащо лице от не многобройния персонаж на комедията.
Творбата на италианския драматург Алдо Николай /1920-2004/ не е със сложен сюжет /споменавам специално името на драматурга, защото името на Стоянка Мутафова свети толкова ярко на афиша и на сцената, че няма да е много за учудване ако много зрители на постановката да не могат да кажат чия творба са гледали. Нали сте чували хората да казват, че в момента четат еди коя си книга, но `... кой беше авторът й`?/:
... Къща в италиански град. Живеят в нея майка, дъщеря и техен предан приятел. Героинята на Стоянка Мутафова – Олга, е с неизчерпаема енергия. Продължава да живее с мечтите си от своята младост – най-женствената, най-фаталната, най-сексапилната дама. На нейните 90 години танцува степ, чарлстон, сиртаки, валс; командва властно цялата къща и главно своята дъщеря Елза, която заради нея е останала стара мома ...
Този сюжет може и да не е допаднал на всеки зрител в салона. Но шансът на до скоро не дотам известния италиански драматург и творбата му е Стоянка Мутафова с нейното невероятно сценично присъствие. В залата прихваха в смях още преди да е отворила уста за следващата си реплика. Нейната неподправеност и естественост на сцената излъчват усещане за свобода, непринуденост, владеене на темата, пълно единение с ролята. Сякаш няма и роля, самият живот е там и ние ставаме свидетели на нещо, което се случва тук и сега. Някои цветисти реплики бяха дозирана щипка сол в ястието, без да се преминава отвъд допустимото, тъй като днешната телевизионна аудитория често се смущава от принизения /направо хашлашки груб/ език в редица шоу-програми на най-гледаните телевизии.
Адриана Андреева има дълъг стаж като актриса в Народния театър „Иван Вазов”, а през последните 20 години са неразделни със Стоянка Мутафова в тези 800 предсталения на „Госпожа Стихийно бедствие”. Нейната Елза в комедията предизвиква не само съчувствие, но и симпатия, защото по човешки и искрено бленува за щастие в любовта, а е безнадеждно подчинена на властната си майка.
Николай Атанасов-Шуши е играещ треньор в тази комедия тъй като е постановчик и оформител на музиката. С пластичната си игра покрива напълно атрактивното и свежо, но доста деликатно за мъж амплоа на героя си.
Финалът в известна степен е неочакван, но затова пък вдига на крака целия салон в продължителни и нескончаеми аплодисменти на предоволната публика. Неотразимата, великата Стоянка Мутафова прегръща в духовните си обятия многократно тази топла, сърдечна публика. Сцената се оказа тясна и ниска за величествената й и достолепна осанка. Поднасят се цветя от Общиското ръководство и Настоятелството на читалището.
Не би било пресилено да се каже, че освен от Стоянка Мутафова, Ардино е посетено от още едно театрално величие, наред с много други значими имена. Другият велик български актьор, който е посетил с изкуството си този малък град е Константин Кисимов / през 1958 г./.
Във фоайето като топъл хляб се продава книгата за живота на голямата актриса. Пакетите с книги се изчерпват набързо, заявяват се нови. Авторка на мемоарната книга „Стоянка Мутафова – Госпожа Стихийно бедствие” е дъщерята на актрисата Мария Грубешлиева. Нетърпеливи да получат автограф от голямата актриса, десетки нейни почитатели от всички възрасти се насочват от фоайето към гримьорната й. По мнение на сътрудниците на актрисата, в Ардино е проявен невиждан на много места интерес към книгата.
Хората си тръгват обогатени, освежени, усмихнати, доволни от съприкосновението си с изкуството и с таланта на една изключителна актриса. Талант, забелязан за първи път от доайена на българския театър Кръстю Сарафов. Талант, подплатен със задълбочено и всестранно образование със завършването на Класически филологии в СУ ”Св. Климент Охридски” и Театрално изкуство в Прага. Талант, подкрепен с непрекъсната работа върху себе си, неуморен труд за изграждането на десетки роли от българската и световна драматургична класика.
Нашите млади актьори-самодейци от трупата „Зад кулисите” с ръководител Озан Муталибов бяха дошли организирано на този празник. Споделиха спонтанно впечатленията си:
Николай Чочев и Антон Чолаков:
„За нас беие страхотно преживяване! Да видим на живо една легенда беше изключителна привилегия. На 92 години Стоянка Мутафова ни показа какво означава да обичаш и да се отдаваш напълно на това, с което ще се занимаваш цял живот!”
Сезер Юсеинов:
„Актьорите бяха чудесни, особено Стоянка Мутафова. Лично за мен сюжетът не беше чак толкова интересен. Много ми хареса краят, когато дойде шейхът. Щеше да бъде забавно да видим още епизоди с него.”
Впечатленията си споделиха още:
Диляна Трайкова – Учителка:
„Всичко в постановката ме впечатли – мен и 8-годишната ми дъщеря Ивайла. Стоянка Мутафова е невероятна. На тази възраст тя продължава да радва хората със своя талант и с изключителния си усет за комичното.”
Десислава Кирчева:
„Дълбока почит, поклон пред таланта на тази голяма актриса! Това беше преживяване, което никога няма да забравя!”
Оригинален израз на задоволство от спектакъла и играта на голямата актриса видях в една от социалните мрежи – профилна снимка на средношколка от Ардино със Стоянка Мутафова, направена в гримьорната след получен от нея автограф. Това е! No comment, както сега е модерно да се казва!
А най-хубавото нещо на това събитие беше, че сред публиката имаше много и изключително възпитани и любознателни деца. Беше невероятна красота да виждаш 8-10 годишни деца, юноши, прегърнали или разтворили страниците на книгата за Стоянка Мутафова. Те никога няма да забравят този ден.
Общественият съвет за закрила на културното наследство поднесе своята Летописна книга на Стоянка Мутафова за автограф:
„Играхме пред една театрална, интелигентна публика, която ми импонира страшно много! Почувствах контакта между нас!”
Адриана Андреева, подписвайки се в книгата, сподели:
„Очаквах да срещна една сърдечна публика, съдейки по други родопски градове и села. Радвам се, че не се излъгах в това свое очакване!”
Срещите с изкуството, съприкосновението с големите таланти ни правят по-одухотворени и позитивни, по-добри. Това са миговете, в които се оттласкваме от делничното. Измъкваме се от безвремието, в което изпадаме нерядко. Задаваме си въпроси за смисъла на нещата. Имаме възможност да осъзнаем своята значимост като същества, мислещи отговорно, но и имащи право да се забавляват с качествена култура.
А не, да мислим само и непрекъснато за оцеляване.


Селяхидин Карабашев

‹ Назад