Всяка сутрин 91-годишният Февзи Юсеинов от град Ардино сяда на обичайното си място в местното кафене „Зико“, за да изпие своето сутрешно кафе.

„През летните месеци се събуждам рано и първото нещо, за което мисля, е кафето. Най-много обичам да го пия тук – сред познати лица, с усмивки и спомени“, споделя бай Февзи с блясък в очите, който говори за дълго изживени години и топлина в сърцето. Сега, в златната си възраст, той е все така усмихнат и жизнен – сякаш всяка глътка кафе носи вкус на спомен, вяра и благодарност.

Февзи Юсеинов е роден през 1933 година в село Дядовци, той отрано се сблъсква с житейските трудности. Едва на 5 години губи майка си Шазие, а на 12 остава сирак и по бащина линия. Въпреки трудностите, успява да завърши началното си образование в родното село, а после и гимназията в Ардино.

През 1950 година, когато е само на 17, Февзи започва работа като миньор в рудник „Бориева“ в Мадан. Не изкарва казармата поради спогодба за изселване в Турция същата година, но остава в България, където животът му се свързва с труда, отговорността и отдадеността.

През 1958 година купува къща в Ардино и се установява в града, а през 1962 г. е назначен за пълномощник (кмет) на селата Дядовци и Латинка. Работил е още като секретар в читалището в Ардино, както и в текстилната промишленост – първо като майстор, а след това като началник на шивачен цех. Кариерата си завършва в предачен цех „Лилия“ (днес „Артекс“), откъдето се пенсионира.

Житейската история на бай Февзи е история на постоянство, труд и честност – качества, които поколения предачки и шивачки помнят и до днес. Той винаги е бил човек, на когото може да се разчита – трудолюбив, добронамерен, справедлив.

На 19-годишна възраст се жени за Назмие Байрамали от Ардино. Семейството им е пример за топлота и уважение – отглеждат с любов и отговорност двама деца: Хасан и Зюмбюл. Днес бай Февзи се радва на обичта и уважението на четири внуци и четири правнуци.

‹ Назад