A- A+ A
Община Ардино
Официален сайт
Търси

Юридически казус блокира туризма



Юридически казус блокира туризмаСтари къщи с потъмнели чардаци, с бели еркери и комини като кули над тиклените покриви, а наоколо планината. Не е ли това мечта за всеки турист. Мечта за тези, за които представата за почивка не е луксозен хотел с водни легла, джакузита и лъскави заведения, а да поживеят близо до природата сред истински неща, без пластмаси, бетон и бензин
В България хората с такива предпочитания обикновено са неплатежоспособни. Но по света е различно.
Все по-често из планината се появяват западняци, които се интересуват от възможности да купят къща или даже няколко. В повечето случаи си заминават обезсърчени. Къщи, с рухнали покриви. Врати, които се отварят към хоризонта. Стаи, драпирани с повет и хмел. Отива си безвъзвратно споменът за едно друго време. Къса се нишката, която ни свързва с хората, които са живели преди нас. Така е в десетки обезлюдени селища из Родопите.
Има няколко и в Ардинско с все още запазени стари къщи, които би могло да са привлекателни за богати купувачи от България или чужбина, които искат да развиват туристически бизнес. Би могло
ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ДОБЪР ПОМИНЪК
за местните хора. И да се запазят още десетилетия. По света има домове по на 400-500 г.
Проблемът е, че е почти невъзможно да се направи сделката по продажбата им, коментира кметът на Ардино Айдън Серкан. За повечето от имотите няма нотариални актове, пък и доста от собствениците вече са починали. А наследниците са разпилени в различни страни и е трудно да се открият. Ако ги открият, още по-трудно е да се разберат помежду си за сделката. Ако се разберат пък, за да оформят документите, ще трябва всички да пътуват до нотариуса, който работи по нея. Накрая може да се окаже, че са похарчили повече, отколкото ще им се падне като си поделят парите от продажбата. Затова са предпочели да “забравят” дядовото и бащино наследство.
Другият проблем е, че в повечето случаи
НАСЛЕДНИЦИТЕ НЕ СИ ДАВАТ СМЕТКА
че и те самите биха могли да инвестират в тези имоти и да печелят. Може да се кооперират и заедно да реставрират къщата, може да изкупят дяловете на тези, на които не им се занимава с тази инвестиция. Но явно на никого още не му е хрумнало. Ако имаше поне един успешен опит, нещата вероятно щяха да потръгнат.

Италианецът, за който “Нов живот” информира читаталите си, че иска да купува къщи в Дядовци над Дяволския мост, се оказа, че също е претърпял неуспех. Тръгнал си разочарован, въпреки че много бил запален да реставрира няколко къщи и да води туристи от Европа.

Не е трудно да си представим колко привлекателно би било едно село за преситените от напрежението на градския живот, особено ако максимално се запази в автентичен вид. Известно е, че все по-често в различни страни на запад правят възстановки на средновековни селища, в които хората за седмица, месец или повече живеят както преди 400 години. Готвят си на огън, доят крави, замесват хляб, черпят вода от кладенец.
До десетина години от къщите ще останат само купчини камъни и това е много жалко, коментира Серкан. Малкото
ПРОДАЖБИ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
по селата са на общински сгради. За 23 000 лв. е продадена родопската къща в Жълтуша на купувач от София, а детската градина за 8000 лв. Продадено е на англичанин за 18 000 лв. училището в Седлари, осведоми ни Айдън Серкан. Стари са къщите на почти напълно обезлюдените Гърбище, Любено и Латинка. Кметът на последните две, обединени в едно кметство, е силно обезпокоен за съдбата им. Той е на този пост от 32 г. и добре си спомня времето, когато жителите на двете села са били общо около 800 души. Всяко си имало основно училище. В момента са останали само възрастни хора над 60-70 годишни. В Латинка не са повече от 15-20 души, а къщите са около 90, ако не и повече. Приблизително на човек се падат по 5 – 6, шегува се кметът. Някои още са в доста добро състояние, други са се срутили. Запустението е страшно нещо. Като няма хора, секва ти и меракът да работиш. През лятото си идват изселници от Турция но и те не могат да вдъхнат живот на селото. Тука времето е спряло и тръгва назад.

Текст: Тонка Гогова
Снимка: Мехмед Реджеб



‹ Назад

Актуално
Предстоящи събития