ЖИВОТЪТ НА ЖЕНАТА МЕЖДУ ТРАГИЗМА И АБСУРДА
Всички, които си спомнят за героя Сизиф от древногръцката митология, си представят картината с героя, бутащ огромен камък нагоре по планинския склон, който никога не го достига.
Можем ли да търсим аналогии между живота на съвременната жена и съдбата на Сизиф?
Какво общо има метафората Сизиф с жената?!
На тези въпроси можем да си отговорим след като погледнем в ежедневието на жената…
Почти всеки ден камъкът на Сизиф за жената наподобява пазаруване и мъкнене на тежки пазарски торби, след което камъкът придобива вид на готвене, което неизменно завършва с купища мръсни съдове!
Не е трудно да предвидим, че следващата метаморфоза на камъка е миене на чинии, но да не забравяме също толкова монотонното пране, простиране и гладене поне веднъж седмично.
Парчето канара се търкаля нагоре много трудно когато приема образа на раждане, отглеждане и възпитаване на деца. Този образ жената-Сизиф приема най-благосклонно и й се струва най-смислен! Но пък тогава скалата е смазващо тежка, тъй като буквално на всяка крачка съществува заплахата тя да тръгне обратно и да смаже тикащия го. Никак не е лесно като Бог да правиш човеци, в крехкото битие на майка!
В някои моменти камъкът изглежда лек и приятен, ако Сизиф си го представя като шопинг, мода, посещение при фризьор или козметик.
Привидно любовта и бракът най-малко приличат на канара и Сизиф се изкушава да търси спасение в тях, макар да знае, че и те изискват предимно грижи!
Сизиф е интересен не толкова с безспирното си изкачване по стръмния склон, а в поредното слизане след търкалящия се надолу камък. Абсурдът идва всеки път с осъзнаването, че всичко е безсмислено:след всяко готвене храната е изядена, измитите чинии и изпрани дрехи се цапат отново и отново; децата порастват, напускат дома и нямат време за родителите си…
Всичко това натъжава Сизиф и обръщайки се назад той вижда … нищо! Не е написал книга, не е създал музика, не е нарисувал картина, и т.н и т.н., дори не е изкачил връх!
Какво си мисли Сизиф преди поредното изкачване с камъка по склона – той не разсъждава за преди и след това, а само за сега – за много ограничения отрязък от времето на настоящия миг. Тъй да се каже пере само днешното пране, без да мисли за планините от пране, които ще му се наложи да опере за целия си живот. Това помага на Сизиф да издържи. Даже понякога стига дотам, че си представя камъка не като наказание, а като мисия и цел на живота!
Азис Мурад