Сегашната територия на община Ардино е населена от дълбока древност . За това свидетелстват останките на множество селищни и надгробни могили, крепости и светилища.

Точният брой на жителите й в д ревността трудно може да се определи. Археолозите предполагат, че в откритите около 40 древни селища в днешната територия на общината са живеели през І хил. пр.Хр. около 4 хил. д.

През Средновековието тази територия е била арена на множество войни и е преминавала във владение на различни господари.

След включването на територията на общината в границите на България през 1912 г. голяма част от населението се изселва към Турция, поради което жителите на общината намаляват. Със стабилизирането на политическата и стопанската обстановка в България между двете световни войни населението в общината нараства за сметка на високия си естествен прираст и ценността на децата като работна ръка в тютюневите ниви. Със създаването на ТКЗС обаче значителна част от населението в общината остава без препитание, поради което изселванията нарастват и това води до намаляване броя на населението. Същевременно по договори между България и Турция периодично (1951-1956 г., 1967-1968 г., 1970-1974 г., 1981 г.) се изселват към южната ни съседка значителни маси население от общината и това определя нарастването на отрицателните стойности на средногодишния темп на прираст на населението. Особено високи са тези стойности след 1988 г. във връзка с т.н. ”екскурзия” към Турция и икономическата емиграция през 90-те години към Западна Европа. По тези причини през последните 20 години населението на общината е намаляло около 2 пъти, с което значително са изчерпаните демографските й ресурси, тъй като голяма част от това намаление се дължи на изселванията в чужбина на млади хора.